Untitled-1

Утилитарните изисквания почти винаги остават на втори план, засенчени от стремежа към разточителна, бляскава представителност. Опити за търсене на комфорт при мебелите за сядане също се правят, но трябва да изтекат стотици години, за да могат към творчеството на мебелиста да се присъединят още и архитектът, лекарят, ергономът, социологът и дизайнерът.

От пищен декор на дворцовите зали и салони мебелите се превръщат в масов продукт на съвременната мебелна индустрия, в жизнена необходимост за най-широките народни слоеве. Днес думата «дизайн» става символ, който означава метод за проектиране на изделия за серийно производство и който изключва от съдържанието си произведенията-уникати. Дълго време мебелите за сядане не могат да се наложат повсеместно. Едва през последните столетия те завладяват света и налагат на голяма част от човечеството типичното седящо положение.

Така тези мебели, първоначално само репрезентативни, получават ново съдържание и задачи. Сядането се превръща в навик и необходимост за живота. Наивно е да се мисли днес, че някой ще преследва обществено издигане, като седи на трон или кресло.

Въпреки това могат да се открият останки на архаично мислене у някои купувачи, търсещи пресилена представителност на мебелите, както и в продукцията на редица мебелни фирми, спекулиращи с техния показен външен вид. Началото на нашия век много често се приема в научноизследователските трудове като «стартова площадка» за дизайна на съвременните мебели.

Но веднага трябва да се отбележи, че още през пролетта на далечната 1819 г. в Австро-Унгария (Бопард, Рейнска област) Михаел Тонет (1796—1871 г.) отваря скромно ателие, където използува предимно занаятчийските възможности на своето време.

Правят се опити за извиване на шперплат като съединителен елемент в облегалките на столовете и креслата. Още в началото на своята кариера — на 34-годишна възраст, Тонет прави важна новаторска крачка напред, като създава първите мебели за сядане от огъната дървесина.

Технологията за масово производство на евтини мебели е патентована през 1841 г. Това изобретение открива нова епоха в мебелното дело, защото ускореното и поевтинено серийно производство се предоставя единствено на машините.

След 1842 г. — вече във Виена, истински се усъвършенствува техниката на огъването. Основният материал — букът, под влиянието на парата става пластичен, може да се извива и да придобива всякаква трайна форма. Това е ключовата операция в разработките на Тонет.

През 1850 г. в обзавеждането на едно виенско кафене влизат първите столове, изпълнени изцяло от елементи с кръгло или квадратно сечение. Тези мебели за сядане се използуват над 35 години от посетителите и не дават никакъв дефект. . . На Световното изложение в Лондон (1851 г.) продукцията на Михаел Тонет получава бронзов медал, а в Париж (1885 г.) столовете с вити части се експонират вече като «стоки за масово промишлено производство.