всекидневна

Съществено място в изграждането на дневната заемат корпусните мебели – почти във всеки дом се срещат комплексните – тези, които плътно са „облицовали” свободната, най-често срещустояща на меката мебел стена. И задължително сякаш е те да имат височина, равностойна на тази на стената. Раздвижването им като форми, обеми и височини е забравено още в процеса на проектирането.

В близост до такава монотонна редица, извисена по протежението на дългата стена на помещението, може да се почувстваме като в основите на Великата китайска стена.

Например, когато горният им контур е начупен от простата размяна на отделните елементи във височината, надстройката може да се постави на пода, а отделните секции да се разделят и приобщят по интересен начин към функционалните групи. Така се разчупва и общото пространство.

Все още на пазара липсват или рядко срещани са така наречените секционни мебели с две лица. А колко подходящи биха били те при ограничените възможности за отреждането на отделни помещения кабинет, столова, които чрез тях могат да се включат безболезнено към общото пространство на дневната. Една такава двустранно използваема секция, през чиито лавици във височина светлината ще преминава свободно и които няма да задържат погледа, може винаги да бъде елегантно и непривично допълнение.

Препоръчително е колкото по-малко са сложните, извити, претенциозно декоративни елементи върху вратичките и плоскостите, които са само напразен опит да се приобщи секционната мебел към определена епоха, колкото по-съвременна, опростена и елегантна е тя, толкова повече ще спечели вашето жилище. Защото истински убедително достойнство няма да се получи от тежките, натруфени форми в които има място й за видеокасетите и дисковете.

Тук проблемът е, че не винаги дълбочината на мебелите е равностойна на тази на телевизора, поради което лицевата му плоскост излиза доста напред. Добре би било, ако при специално проектиране на корпусните мебели се отредят ниши с размерите на тези апарати и с възможност за закриването им с врати.

За малките размери и разстояния в масовото жилище сякаш най-практичен и даващ свобода за безболезненото му включване в интериора остава портативният телевизор. Може да се препоръча включването му заедно с видеокасетофона и няколко допълнителни рафта за видеокасетите в общата площ на основния корпусен мебел – с групите от книги и декоративни вещи би било по-непосредствено и приятно.

Сякаш по-претенциозен е въпросът със звуковъзпроизвеждащата техника, която съдържа повече елементи. Това са грамофонните плочи, касетите, магнетофонните ленти, дисковете. Немалка територия трябва да се отдели за DVD-то, радиоприемника, магнетофона, касетофона, високоговорителите, стереослушалките и др.

За истинските любители и професионалистите не са без значение и системите за корекция, разпределение и смесване на сигналите от различните източници. Затова би било добре да им се отреди музикален шкаф или специално да се проектира корпусен мебел, в който да намерят място отделните елементи или блоковете от елементи.

За да слушаме музиката така, както ни се иска, би трябвало да разположим тонколоните на еднакво разстояние от мястото за възприемане на звука. Ако например разстоянието между тях е 3,5 метра, мястото за слушане може да бъде от 3 до 5 метра. Най-често те се монтират във височина, в крайните ниши на корпусните мебели, в които се намира и цялата музикална апаратура.